Пълнени домати със зелен хумус (raw)

Няма да крия, че в къщи сме пристрастени към грах. Всъщност истината е, че до преди три месеца си мислех, че мразя грах, ами грешала съм. Сега като видя грах и полудявам. Толкова се радвах когато на пазара излезе пресният, че от тогава винаги когато видя си купувам. Доста експерименти се проведоха с него, какви ли не рецепти, а колко се изяде направо от шушулката, като семки. Един ден не ни се готвеше и решихме да хапнем салата, имаше грах и домати, и още разни благини, с които скрепихме положението, но не това е важното, важното е, че именно тогава разбрахме колко е страхотно суров грах с домати и колко по-страхотно би било с елда. От мисъл на мисъл нещата започнаха да се избистрят. Трябваше да приготвя всичко няколко пъти преди да стигнем до този краен вариянт, но мислим, че това е оптималният вкус, плътност и засищане, което искахме. Жалко само, че грахът почти приключи…пресният. Онзи ден, приготвяйки това ястие използвах пресен, който вече бе по-твърд от колкото ми се искаше и съвсем леко го бланширах за около една минута във вряла вода, точно докато уплътни цвета си и всичко бе точно. Самата елда оставям да покълне и едва тогава боравя с нея, но ако не сте привърженици просто си я сварете за пет минути във вода, разбира се след като сте я накиснали поне за 2 часа. Лично за мен най-хубавото е, че може да приготвите доматчетата, да ги опаковате и да ги приберете в хладилника за няколко часа докато ви потрябват, без проблеми. Дори вкуса на хумуса става по-богат и плътен.

Продукти за две порции:

Зелен хумус:

•  350 гр. покълнала елда

• 200 гр. грах

• 2 скилидки чесън

• 2 сл. тахан

• 2 сл. магданоз

• зехтин

• черен пипер

• сол

• ½ лимон (сок)

• 1 ч.л кимион

•  2 големи домата

Канапе от елда:

•  150гр покълнала елда

• Зехтин

• сол

• черен пипер

• лимонов сок

 

Първо се захващаме с доматите, защото може би издълбаването им отнема най- много време, поне според мен. Подбираме два големи домата или  може да използвате повече малки доматчера и да се получат хапки, ако правите парти примерно…О, току що ми хрумна, че за парти с чери домати биха станали перфектни хапки, като цяло импровизирайте.

Измиваме многократно елдата, особено, ако ще я ядете сурова. След това отделяме количеството за хумуса, а останалото подправяме с подправките и оставяме на страна,  това ще е канапето ни.

В чопър слагаме елдата, граха, който може да е суров, покълнат или бланширан, вие избирате, прибавяме магданоза, чесъна и всички останали съставки. Пасираме на сравнително гладък крем, аз лично не прекалявам, обичам да има текстура. Оставяме го на страна да отпочива.

 Взимаме доматите и ги посоляваме отвътре, също леко ги намасляваме със зехтин. Запълваме ги плътно с хумуса. В чиниите застиламе с останалата елда и върху нея поставяме доматите. Похлупваме ги с капачетата им и ги украсяваме с листа магданоз, лично аз поръсвам със сол и черен пипер. В този момент вече са готови за ядене, може да ги сервирате веднага или да ги оставите за малко в хладилник за да се охладят и овкусят, или да дочакат вечерята, вие си знаете. За някой това може да е основно ястие, за други предястие, а за най-големите гладници просто салата, но като каквото и да го сервирате се надявам да останете доволни.

Пияно жито с гъби

Завърших си семестъра и мога да се похваля, че от няколко дни си почивам активно и дори прекалявам. Улавям се, че хич не ми се готви, не ми се седи пред компютъра и искам все навън…вероятно е лято, нищо че времето следобед е доста пролетно. За сега се изпълвам с нови сили и идеи за всичко, което съм си намислила за през лятото, то не е рисуване по стени, шиене на разни неща и много, много снимане. Ох, как си мечтая за момента, в който хващам апарата, отивам да забера моделите, подготвяме обстановката и снимам, нещо, нещо което съм сънувала или което ще. Някак си всичко ме провокира да се усмихвам. Вярно онзи ден се бях малко понатъжила, но за щастие ми мина в рамките на един следобед. Сега активно събирам идеите си за рецепти от предните месеци, за жалост за някои е вече късно, тъй като им мина момента, но важното е да си ги запиша за догодина. Други тепърва ще изпробвам, а всички онези, които приготвих, но не можех да ви покажа ще приготвя отново и ще ви ги споделя.

 

Преди няколко месеца попаднах на една страхотна рецепта, която приготвям вече няколко пъти и то с голямо удоволствие. Всъщност оригинала на рецептата бе просто жито с вино, но в процеса на приготвяне прибавях, махах и накрая стигнах до това. Следващият път смятам да заместя житото с лимец и да пробвам как е. Като цяло ястието е доста засищащо и изпълва със сила. Самото червено вино пасва на 100% с житото, а в комбинация с гъби се получава напълно завършена вкусова композиция. Количеството вино варира от бутилка до една чаша. Като, ако не наливате вино използвате вода или бульон. Спокойно няма да ви замае, освен ако не си налеете и по чаша вино към ястието. Вие решавате! : )

 

Продукти за 2 порции:

•  250 гр жито за варене

• 1 глава лук

• 250 гр гъби

• 300-400 мл червено вино

• 50 мл масло или някакво олио

• черен пипер

• 1 ч.л мащерка

• 1 дафинов лист

• сол

• магданоз

• меко пушено сирене (тофу)

• вода или бульон

( колкото е необходимо)

 

 

Накисваме житото във вода за една вечер. Вари се много по-бързо, ако ли пък сте забравили може и да не е било накиснато, но ще отнеме почти двойно повече време.

Измиваме и нарязваме гъбите на филийки. Наситняваме лука и го задушаваме в сгорещената мазнина. Прибавяме гъбите, мащерката, сол и черен пипер и оставяме гъбите да се готвят 5-10 мин.

През това време приготвяме житото. Вари се на принципа за  приготвяне на ризото, течността се прибавя постепенно. Налейте пътвоначално една чаша вода и когато започне да извира започнете да добавяте по малко вино и вода. Когато заври го подправете със сол и черен пипер, и добавете дафиновия лист. Периодично разбърквайте за да не полепне по дъното.

Готовите гъби махаме от котлона и ги оставяме на страна. Когато житото започне да омеква и е почти готово прибавяме гъбите и доливаме с последното останало вино. Разбъркваме и опитваме на вкус. Оставяме всичко да се сготви до пълна готовност на житото. Вие преценате до каква мекота да се вари, аз лично не го разварявам.

Сервираме топло и поставяме няколко лентички пушено сирене върху всяка порция. Сиренето също може да се нареже на ситно и да се обърка със самото жито. Поръсваме с магданоз, наливаме си чаша вино и сме готови да хванем вилиците.

Шоколадово пънче със солен карамел

Онзи ден сестра ми имаше рожден ден. В този прекрасен слънчев ден, трябваше да бъде изядена една също толкова прекрасна торта. Отговорността за направата на въпросната торта бе дадена на мен. Тъй като от месеци планирах десерта, бях готова. Колкото до визията за нея вече нямам ясна представа как ми хрумна, първите данни за намирам като скица в един от скицниците ми. Очевидно преди това съм искала да направя торта покрита цялостно с шоколадови листенца и в последствие бях стигнала до тази рисунка. Тогава вкусовете още не ми бяха ясни. Освен че ще има шоколад друго не се знаеше със сигурност. Честно казано не знаех каква да е комбинацията от вкусове, почти до последният момент. Лутах се между различните шоколадови комбинации, но едни ми стояха твърде екзотично, трети пък неподходящи, защото разбирате ли исках визията да си подхожда с вкуса и някак си пънче и портокал, например, не ми се вързваха. Първоначално кремът щеше да е шоколадов също, но това е скучно. И тогава дойде той, соленият карамел. Маслено сметанов крем със солен карамел. Блатът трябваше да е лек, подходящ за навиване и нещеш ли на бензиностанцията мернах новия брой на GoodFood  с гръмкия призив 5 ТОРТИ…като по поръчка. Така че си поиграх с рецептата за шоколадовия шифон. Предварително се бе появил и проблема с тавичката за печене, но и той се реши бързо, благодарение на малко помощ от приятел. И така денят за приготвяне дойде, продуктите бяха на плота и започнах. Тортата става много бързо и приятно. Да малко е играчка с листенцата, но пък като че ли това е и единствената играчка в нея. За листенцата гледам да намирам чисти рози, за предпочитане не от града, но този път нямах време да изляза извън Пловдив. Отправих се на мисия за рози под терасите на блоковете. Избирайте хубави листенца, здрави и по-плътни, различни размери и гледайте да са по-чистички, от място с не много движение. Прибирате се и ги накисвате за около час във вода с оцет или сода. После ги измивате и попивате с хартия за да не са мокри, когато ги използваме за шоколада. Също проблем, с който се сблъсках бе жегата…да май месец, но жегата и шоколада не са приятна комбинация. Листенцата трябваше да стягат в хладилник и не само това, но когато ги изкарвах за да отделям листото от шоколада, той се топеше в ръцете ми и трябваше да работя в хладилника. Нямам климатик, вие просто си пуснете, тази дива машина и ще е лесно.

 

За блата:

• 300 гр брашно

• 7 големи яйца

• 125 мл. олио

• 5 капки есенция от ром

• 50 гр. какао на прах

• 1 ч.ч захар

(смес от меласа и кафява)

• 1 ч.л сода бикарбонат

За крема:

• 1 ч.ч кафява захар

• 300 мл. сметана

• 150 гр. масло

• 1 щипка сол

За ганаша:

• 150 гр. черен шоколад

• 150 мл. сметана

• 50 гр шоколад за листенцата

• 30-40 листенца

• 50 гр шамфъстък

 

 

За блата:

Загряваме фурната на 160С. Намасляваме и покриваме с хартия за печене правоъгълна тава с размери около 45- 40см. Най-добре тази, която използвате за руло. Ако нямате толкова голяма печете на два пъти. Разделяме белтъците от жълтъците. В купа разбиваме жълтъците със захарта. Прибавяме олиото и след като се поеме наливаме около 150-200мл вода, постепенно. Прибавяме какаото и есенцията, бъркаме докато сместа ги поеме напълно. Предварително сме пресяли брашното и сме му добавили бакпулвера. Започваме да го прибавяме бавно към сместа като разбъркваме внимателно. След като се поеме, прибавяме предварително разбитите на сняг белтъци. Белтъците ги разбивам преди жълтъците с щипка сол. Трябва да работим бързо за да не спаднат белтъците. Първо прибавяме една трета към тестото и разбъркваме внимателно за да олекотим цялата смес за останалите белтъци. Прибавяме и тях, и разбъркваме докато всичко се смеси. Изсипваме сместа в тавата, леко заглаждаме повърхността и потупваме цялата тава няколко пъти в плота за да излязат по-големите въздушни джобове. Печем около 15-20 мин. Както обичам да казвам:“ Проверявайте“, точно време за печене не давам. Проверете го с клечка и повдигнете единият край, на хартията за да видите дъното, то не трябва да прегаря. След като извадите блата го завийте на руло в хавлиена кърпа, както при рулото. Така по-лесно ще се вие при реденето и няма да се чупи много грубо. Докато изстива, а той трябва да е напълно изстинал за следваща работа, приготвяме крема. По някое време изваждам кърпата от блата за да изстине по-бързо, самият той вече е приел обла форма. Внимавайте, ако не искате да се начупи, ако пък се случи, чудо голямо.

За крема:

Поставете захарта в касерола и я загрейте докато се образува карамел. Малко преди да е напълно готов прибавете 1/3 от маслото и щипката сол, разбъркайте за да се смеси напълно. Оставяме да се охлади. В друга купа разбиваме сметаната. Маслото трябва да се е размекнало достатъчно за да може да се смеси без да остават бучки или да се разтапя, ако температурата на карамела е все още висока не смесвайте с малкото.  Когато е напълно охладен разбъркайте с маслото и на порции прибавяйте към сметаната. Разбийте докато всичко се смеси.

Разтворете блата, той леко ще се опъва и може да се пукне, но когато се навие пукнатината ще е от вътре и  няма да си личи. Разгъвате го и режете на равни парчета. От широчината им зависи размера на тортата. Ако са по-широки ще е по-висока и по-събрана торта, за по-ниска ви трябват по-малки.  Моите бяха от порядъка на 10 см. Разрязвате и разпределяте крема по всички парчета. Избирате кръгла тавичка и започвате да навивате отделните парчета от стените към центъра. Първоначално е хлабаво, но след като поставите всички парчета придърпайте леко всяко към другото и притиснете отстрани. Поставете в хладилник за да стегне добре.

За листенцата:

Разтопявате на водна баня 100гр шоколад. От него отива около половината, а останалото слагам в ганаша. Листенцата от рози са предварително накиснати и подсушени, уверете се, че са напълно чисти преди да ги използвате. С четка или най-добре с лъжичка нанасяте шоколад по задната част на листенцето, по тази с по-видим релеф.  Поставяме всички листенца в чиния и ги оставяме да стегнат. След като са напълно стегнали махаме листенцата от шоколадовите им копия и ги оставяме в хладилника докато ни потрябват.

За ганаша:

Загряваме сметаната до кипване и я махаме от котлона. Изсипваме я върху шоколада и изчакваме няколко минути докато се отпусне, след това разбъркваме до пълното им смесване. Оставяме го да се охлади и стегне малко.

Изваждаме тортата и нанасяме тънък пласт шоколадов ганаш по страната и, целта е да се фиксира и да не попадат трохи във вече реалния слой ганаш.

Оставяме да стегне и нанасяме останалото количество ганаш. Изчакваме да стегне съвсем леко, но да става за работа и му придаваме текстура с шпатулата или вилица за резките, вие избирате. От горе по външния ръб нанасяме останалият ганаш с дебелина около 1 см в дм. Докато все още е мек го украсяваме с листенцата. Добре е да са с различни размери и форма. В основата на листенцата поръсваме със суров шамфъстък. Оставяме да се охлади и е готова за сервиране, но винаги е по-добре да ядем тортата престояла една нощ, При желание може леко да сиропирате блата, но става малко по-труден за работа, защото става по- мек..и при пренасянето, но не е особено голям проблем.

Вярно, че сега като написах всичко изглежда доста, но продължавам да твърдя, че се приготвя с лекота и е много приятна за работа.

Ароматни блокчета със сини сливи (raw)

Нуждата от междинно похапване се увеличава в суровите дни, нуждата от десертче също. Лично при мен тя е чисто психологическа, все едно се самонаграждавам за свършената работа и самонавивам да свърша още. Хайде, малка Здравка, още една рисунчица и ще отидеш за още едно парченце! М да, така винаги е по-лесно. Ами седях си вчера блокирала над едни илюстрации за детска книжка и определено усещах, че трябва да изям нещо…тук в главата ми изниква една реплика от Приятели ” Моника, не забравяй, че храната не е любов”, но кой се вслушва в сериали. Отидох в кухнята поразрових се из тайните места и вече имах идея, да ама нямах орехи и хоп в следващия момент се веех на колелото по път за пазара, като веех е много силна дума, защото беше средата на деня и по-скоро се дехидратирах упорито под “дебелите” пловдивски сенки. След като напазарувах и събрах всички необходими съставки, времето на сътворението настъпи. В процеса на работа ми дойдоха още едно две допълнения, които превърнаха следобедната ми сладост в истинско удоволствие. Но вие сами ще прецените това. Да не забравя да споделя, че вече с радост ползвам и какао на прах от Гайо, и просто съм на седмото небе с една дум направих си шоколад Гайо без да си го купувам от магазина : D понеже нали и маслото е тяхно, но за него май вече говорих…ако не съм да знаете, че правят и какаово масло, всички продукти ги имам в листа с продукти за Пловдив, който също така упорито разпространявам. Ок, свърших да бърборя и е време за продуктите.

Продукти:

• 100гр орехи

• 100гр сушени сливи

• 50 гр кокосови стърготини

• фурми (броя зависи)

• канела

За глазурата:

• 1 сл. какаово масло

• 2-3 с.л  какао на прах

• 1 ч.л лъжица мед

Измивате орехите, да им паднат всичките гадости и ги подсушавате. Прибавяте им ситно нарязаните сливи и кокосовите стърготини. Изсипвате всичко в чопър или блендер  и добавяте канела. Фурмите са според зависи, зависи колко сладко искате и дали сместа се събира, ако се събира и не искате особено сладко 3 4 фурми са ок, но това преценете сами. След като сместа е готова я изсипете на дъска и оформете желаната форма и размер, преместете в чиния и охладете, евентуално. Аз бях тръгнала да правя кръгъл десерт, но го промених на квадрат. За шоколада разтопете на водна баня маслото, махнете го и го разбъркайте, добавете му какаото и бъркайте докато всичко се смеси равномерно. Добавете меда и разбъркайте отново, аз лично предпочитам да е по-горчиво за да контрастира със сладостта от основата . След като всичко е готово изсипваме шоколада върху блата и разнасяме равномерно на всякъде. Оставяме за 10 20 мин да стегне и е готово за унищожаване. Лично аз го унищожавам бавно и на малки порцийки, защото е доста силно, а и лакомията не води до нищо добро : ) Лек ден ви желая и приятно хапване. А и забравих да кажа, че това нещо е толкова ароматнооо!

Орехова крем супа с авокадо (raw)

Тези дни жегата е уникална.  Докато нямаше пролет и изведнъж стана лято в пълния си смисъл. Тялото ми малко се разцентрова от рязката промяна. Сутрин се събуждам по летния начин в 7ч. със слънце в очите. Не ме лови глад, а при вида не готвена и тежка храна нещо в мен проплаква, и някак си неволно точно преди Великден минах на суров режим, без да съм го търсила. Като се сетя други ден какво ме чака в дома на родителите ми…много ядене, а аз хич не искам да ям Забелязвам, че и от както е така топло имам недостиг на енергия и тези дни наблягам на ободряващи храни. Така бе и днес, много вода и изцяло сурова храна. Вече от доста време ми се въртеше в главата една рецепта като идея и днес я приготвих. Както помните напоследък мрънкам, че няма време, ами все още е така, но суровата кухня става за минути, а от разходка и малко почивка всички имаме нужда. Тази супа спада перфектно в раздела студени супи и не само, че ще ви освежи, но и ще ви засити и изпълни с енергия. Приготвяла съм я и без авокадо, но без него определено всеки неин показател ще е с едно стъпало надолу. Все пак опитайте и преценете сами.

Продукти:

• 1 авокадо

• 100 гр орехи

• 80 гр маслини

• 1 ск чесън

• 1 стрък пресен чесън

• 1/2 лимон

• магданоз

• сол

• черен пипер

• 1 с.л зехтин

• 700 мл мин. вода

Накисваме орехите за няколко часа във вода, като през определено време подменяме водата, защото става тъмно кафява.  След като са готови ги измиваме обилно с вода и ги слагаме в съд подходящ за пасатор. Посоляваме, слагаме черения пипер, чесъна и 1/2 от маслините, и заливаме с вода колкото да покрие всичко. Така по-лесно и бързо пасираме гладка смес. След това добавяме останалата вода, опитваме на подправки и прибавяме малко зехтин, колкото за вкус, защото и двете основни съставки на тази супа са изключително богати на благотворни мазнини. Ако ще сервирате супата веднага почиствате и пасирате авокадото с част от сместа и след това смесвате всичко. Важно е да добавите лимоновият сок не само за да балансира вкусовете, но и за да не потъмнява супата, заради пасираното в нея авокадо. Но ако я оставите да престои и овкуси, а и охлади в хладилник, ще бъде още по-добре 100% свежест. За тази цел не слагам авокадото, а изчаквам до момента на сервирането, просто пасирайте преди това. Поръсете с магданоз, маслини, малко черен пипер и лимонов сок. Лично аз днес нямах време и пасирах всичко заедно, и го оставих да се охлажда. Бях сложила повече лимон за да не потъмнява и всичко беше перфектно, като вкус и като визия. Ами това е тя, ореховата крем супа. Освен да ви поздравя за ранното лято и възможността за море друго не ми остана, а и едно “Приятен апетит” никога не е излишно : )

Споделям

Темата днес ми е неприятна. Първо, защото трябва да ви се извинявам и второ, защото ми обърква живота. Наскоро споделих за оставането ми без компютър и паниката, която ме бе обзела заради загубата на информацията в него, която никак не бе малко. В последствие проблема се разреши, информацията бе възвърната…да но за да бъде унищожена отново. За сега има още някакъв шанс за оправянето на всичко, някакъв в далечното бъдеще. Въпроса е, че аз днес съм много закъсала. Върнах се назад с около 2 години, а когато трябва да завършиш семестър и с 2 месеца е ужас. Такъв е и моят случай. Трябва да възобновя всичко, което направих последния семестър, фотографии, графични задачи, илюстрации и имам месец, плюс да направя и всичко, което все още не бях. Много ми се искаше да ви качвам свежи пролетни рецепти, много ми се искаше и това хубаво време да го прекарам по къде къде по-приятен начин от това да седя пред компютъра, но… съм толкова съсипана, едно от депресията, която ме е подгонила и от умората от всички задачи, че не мога да готвя, не ми се готви, не ми се снима, не ми се обработват снимки и не ми се пише. Честно казано не ми се става от леглото сутрин, но трябва да го правя. Всеки ден се разочаровам все повече от хората и “цивилизацията” ни, и само си въздишам тежко. Въобще каква е идеята на всичко, което ни заобикаля. От лаптопа ви до микровълновата.  Да си ги купите, да ги поизползвате, да се счупят и да си купите нови. Да ги дадете за ремонт и там да ви кажат, че нищо не може да се направи освен… да си купите ново. Как така нищо, не живеем ли тук в двадесет и първи век. Не искаме ли да пращаме хора на Марс, да клонираме сами себе си, да сме богове. Сме, но не можем да оправим хард диск, НЕ ИСКАМЕ, не че не можем!  Как може техниката през последните години да се е свела до кутийка с лампичка и това е. Не знаеш какво става вътре, не можеш да го отвориш, не може да го видиш, нищо не може, а вътре живот, цял един, цветен и музикален. Всичко! Днес гледах възрастните хора по улиците и си мислех, колко им е леко…те съществуват тук в материалния свят. Всичко, което са направили ги заобикаля, а аз? Аз не съществувам, аз съм измислена, аз съм гигабайт и нищо повече. Лошото е, че не съм само аз. Може би всичко, което ми се случва е с цел, поне искам да го вярвам. Може би тази цел е да се обърна към истинският свят и май така, ще стане. Обещавам пред себе си, че ще се обграждам с изкуството си, че ще работя с ръцете си повече от всякога, че няма да забравя физичното и няма да забравям смъртта. Обещайте си го и на себе си, защото сме се превърнали в кинескопи и платки, защото миришем на заварка, не на пот. И ако всички знаещи за проблема си мислят, че съм особено разстроена от загубата на байти, да се замислят отново. Разстроена съм от загубата на смисъл и човещина. Просто май ще си потъгувам известно време.

Така че се извинявам на всички, които следят блога ми, но евентуално ще има затишие от към рецепти в следващия месец, докато се отърся от всяка академична задача. Също ще се опитам да намеря и капка останала хуманност у човека.

http://www.flickr.com/photos/46811593@N06/7392535314/in/faves-theracetothepole/

Шоколадови козуначета с ароматна плънка

Ех, идва този Великден, дори вече е твърде близо. Отново искам да направя сто неща, но ще се задоволя с две-три, за жалост. Всяка година си казвам, че следващата ще започна всички по-рано, ще отделя повече време, а като дойде си казвам така за другата следваща иии да. Нека не ви натоварвам с депресията си

От около година в мен се върти идеята за един козунак, която идея се роди от един сън. Не, не аз го сънувах, а един приятел. Не помня вече целия сън, нито дори смисъла му, но помня, че аз му бях направила шоколадов козунак и на него много му беше харесал, а той не е по сладкото. Както и да е, замислих се над идеята за шоколадов козунак и ми се стори повече от привлекателна. Както всичко в живота ми и тя остана за после и после, и после, иии то стана пак Великден. Обаче, тъй като експериментирам с козуначени теста от около седмица и малко ми писнаха и усетих как идеята за обикновен козунак ми блудкавее. Определено усещах, че искам да сложа благини в самия него като плънка и определено знаех, че не искам да е в стандартната му форма, защото за тази форма оставих един друг бъдещ козунак. И така обърнах се към малките козуначени питки или Hot cross bun от английски. Това беше, исках да е шоколадово, шоколадово бе, да е с богата плънка и да е малко и индивидуално, както се и получи. Разбира се след втасванията хич не станаха малки и въпреки, че слагах толкова много плънка, че едвам успявах да ги затворя и завия, след изпичане така се надуха, че ми се прииска още плънка. Но аз не съм критерй за оценяване количеството плънка, защото при мен важи правилото, че само плънка може, но нещото без плънката е нищо А и ако в нея сложите и Гайо шоколад, което ви препоръчвам и на вас ще ви се иска още, и още.

 

За козуначеното тесто:

• 100 гр. прясно мляко

• 50 гр захар

• 75 гр масло

• 450 гр брашно

• 25 гр какао на прах

• 1 ч.л подправки (канела, инд. орех)

• 1 ч.л сол

• 7 гр. мая

• 2 яйца

 

Плънка:

• 1оогр шоколад

• 1оо гр печени лешници

• 50 гр хафява захар

• 50 гр масло

 

За кръстчетата:

• 5 с.л брашно

• 1 с.л олио

• 2-3 с.л вода

• 2 с.л захар

Пресявате брашното. Смесвате го със сухата мая, захарта, подправките и какаото. В купа пресипвате около 300- 350 гр от брашното и правите кладенче. В него счуквате яйцата и прибавяте топлото мляко с разтопеното в него масло. Температурата му не трябвада е висока, някъде около 25С. Замесвате тестото и прибавяте постепенно останалото брашно докато го поеме, от един момент на татък започвате да месите. Омесваме нормално тесто, поставяме го в купа и го оставяме да втаса и удвои обема си. Около 2 часа в топло помещение.

Докато го чакаме приготвяме плънката. В чопър или просто накълцваме на ръка, орехите и ги разбъркваме с маслото и захарта. Наситняваме шоколада и го прибавяме към сместа. Опитайте за да се уверите, че е гадно.След като тестото е втасало го разделяме на топчета, малки, защото след втасването и печенето ще удвоят и утроят обема си. Разточваме всяко топче на кръг с дебелина 0.5 до 1см и в центърана всяко слагаме от плънката. За да има за всички топчета разделям сместа на броя им предварително. След като поставим плънката захващаме всички краища и завиваме. Поставяме топченцата в тава на разстояние едно от друго със завитите крайща надолу. След като наредим всички ги оставяме да втасват още около 1 час, но още в началото смесваме съставките за кръстчетата. Полученото тесто поставяме в шприц и шприцоваме кръстовете. Щприцовайте бавно за да може линията за пада между топчетата. След като втасат ги слагаме да се пекат на предварително загрята на 160С фурна. Около 30-40 мин. Но по-добре следете сами. След като ги извадите от фурната ги намажете с прясно мляко или масло, а след като попие с мед или кайсиево сладко, за блясък. И не забравяйте да ги съхранявате покрити  или в кутия, за да не изсъхнат. Казвам го, защото аз без да искам ги отвих, щях да ги снимам и излязох за цял ден, като се прибрах милите малко бяха станали сухи, но все така вкусни, а аз така и не си обясних защо излязох така внезапно, дори чая не си изпих! А и внимавайте с фурната, че белите кръстчета се зачервяват прекалено бързо!