Пикантно доматено сладко

6

Разполагам с прекалено много домати за сам човек. Признавам си не мога да се справя с подобно количество зеленчук без да го преобразя в какво ли не друго. От тази мисъл се насочвам и към странството ми из страната на доматените блаженства. Какво ли не ми мина през главата, от сладка до пасти и катчупи, барбекю сосове и какво ли още не. В крайна сметка се спрях на едно сладко от домати, което ще споделя с вас, днес. След него идва директно домашният кетчуп, но той друг ден! Лично аз намирам сладкото за превъзходно, много различно, много пикантно и ароматно. Виждам го в комбинация с всякакви зрели сирена и зеленчуци на скара. За тези от вас, които консумират месо, това сладко ще предаде още едно, ново измерение на храната ви.
Лично аз насърчавам смелите експерименти и ви съветвам да си сварите, било то  само едно бурканче. Самата аз правех така докато не си харесах точно този вариант. Така че смело напред. За бурканче са ви нужни няма и 250г домати :)

Продукти:

  • 500гр домати8
  • 450 гр захар
  • 1 малка глава лук
  • 1 ч.л джинджифил
  • 1 ч.л чесън
  • 1 1/2 ч.л чили на прах
  • 1 1/2ч.л сол
  • 1/2 с.л оцет
  • 1/2 ч.л гарам масала
  • 1/2 ч.л черен кимион
  • 1 зелена люта чушка

 

 

Задушавате лука и джинджифила. Прибавяте чесъна и разбърквате. Към тях доматите и захарта. Разбърквате и добавяте чилито, подправките и солта. Варите докато започне да се сгъстява и да става прозрачно, към края на процеса прибавете наситнената зелена чушка. Варете докато ви задоволява като гъстота. Колкото по-малко количество варите толкова по-бързо ще е готово.
Черният кимион и зелената чушка не са задължителни, но придават допълнителен вкус и визуален колорит на сладкото! Налейте в буркани докато е още горещо и ги обърнете с капачките надолу. Дръжте така, докато изстинат напълно.

9

5

7

Сладко от черен касис с розмарн

11

В опита си да уловя и съхраня всеки цвят, и аромат на лятото се натъквам на страхотни вкусове и комбинации, които ще ви споделя в идните дни. Вярно е, че колкото и да се опитваме самата магия на ранната, лятна утрин винаги ще остане неуловима. Да станеш рано, да напълниш съдовете с назрелите плодове, да се пресегнеш за някоя и друга билка и да се отправиш към огъня. Там в горещия съд се карамелизира захар, чиито аромат изпълва градината. Всичко е някак празнично с обещание за карнавал, за палачинки в неделя сутрин. Всякакви вълшебства се носят из въздуха, едни сладникави, други нагарчат, някои пък така парят, че изгарят устните и събуждат пожари в сърцата ни. Точки тия вълшебства аз бих оставила за зимата, за когато сърцето ти се е смръзнало, за когато очите ти жадуват слънцето, а езика предвкусва вкуса на оня залез през юли, когато обра вишната, когато краката ти шляпаха боси и кални из градината, а сега зъзнат в трите ти чифта чорапи.
Далечна ни се струва зимата, сега когато телата ни жадуват прохлада. Далечна, но все пак не спираме да мислим за нея, да се подготвяме. Има една красота в цялата тази селска традиция да се съхрани всичко произведено. И именно тази красота е дала на света всички познати ни лакомства. Колкото и да се пъчим седнали в някои ресторант с резен горгонзола и някакво ароматно сладко пред нас, и никога не помирисали пръст, признаваме, че всички тези вкусни вълшебства са дошли тук от селото, от най-бедния човек, който се е изхитрил да направи това и онова, за да съхрани всяко малко плодче, всяка шепа брашно или капка мляко.

1
Всякакви страхотни комбинации, се намират из редовете в една градина, всякакви билки и подправки, плодове и зеленчуци влизат в състава на различните зимнини. Днес ще се запознаем с едно много ароматно и цветно сладко, а именно от черен касис. Досега не бях нито варила, нито яла. Тази година коренът с този касис роди толкова много, че се принудих да го съхраня някак. Предвид резултата грам не съжалявам, че избрах именно този начин. Особеният вкус на черния касис се подсилва и същевременно допълва от пресния розмарин. Новата ми любима комбинация! Като цяло не прекалявайте с розмарина, едно клонче е достатъчно и то само го разбъркайте за 2-3 минути в горещото сладко, точно преди да го налеете в бурканите. С това сладко скоро ще има и страхотна рецепта за десерт!4
Продукти:

  • 1 кг черен касис
  • 1 кг захар(кафява)
  • 800 мл вода
  • 70 мл лимонов сок
  • 10 см клонче розмарин
  • 1/4 ч.л черен пипер

(може и да пропуснете)

 

 

Почистете и измийте касиса. Поставете го в съд на котлона и залейте с водата. Варете докато люспата му стане крехка. След това добавете захарта и варете до желаната от вас консистенция. Приложете теста със студената чинийка.
За тези, които не го знаят, пояснявам. Така се разбира каква е гъстотата на сладкото ви, защото докато е горещо то е напълно рядко. Взимате една чиния, за предпочитане изстудена. Гребвате сладко и го поставяте на чинията, ако тече свободно, значи още е рядко. Готово е когато ви хареса като консистенция, но все пак не го правете прекалено гъсто.

13
Преди да го махнете от огъня добавете пипера. Който не е задължителен, ако ви притеснява като идея, но лично за мен това е точната рецепта, защото придава една лека, съвсем ненатрапчива пикантност на сладкото, добавете и клончето розмарин. Разбъркайте и дръжте на огъня още 2 3 минути.
Разпределяте в сухи и загряти бурканчета. След като напълните буркана го затваряте плътно и го обръщате с капачката надолу. Оставяте бурканчетата така докато изстинат. След това са херметически затворени и може спокойно да ги държите в шкафа.

10

2

 

 

Тригуни с вишни и черен шоколад

8

В тон с доброто време и вкусните вишни, които стават все по-сладки и ароматни, докато съвсем скоро, не изчезнат, ви споделям тази рецепта за тригуни. Съвсем леко сиропирани, малки банички с освежаващо-кисела плънка от вишни и черен шоколад, който съвсем на място допълва вкусовата картина. Ще си кажете пак банички, но това трябваше да бъде една цяла публикация с баклавичките от миналата седмица, но тогава не ми остана време да напиша двете рецепти и ми се наложи да ги разделя. Затова хич не го мислете много и направо сглобете тригуните докато все още има вишни. С топка ванилов сладолед, магията е пълна, защо не и карамелизирани ядки. Ех, че ми е сладко на душата!

Продукти:

  • 1 пакет кори за баница 6

моите са „Одрински“

  • 500 гр изчистени вишни
  • 100 гр орехи
  • 100 гр черен шоколад
  • щипка индийско орехче
  • 1/2 ч.ч кафява захар
  • 3 с.л брашно

(елда, пшеница)

  • мазнина за намазване

 

 

2
Смиламе орехите със захарта, индийското орехче и брашното. Объркваме с изчистените вишни.
Разрязваме корите на 15см широки ленти. От една лента излиза една тригуна. Намасляваме кората. В единия ъгъл поставяме парче шоколад и плънка, не много за да не изтече ,но не и малко, преценете сами. Навиваме по следният начин:

55

Подреждаме тригуните в намаслена тава. Печем на 180С до почервеняване на горната кора. Изваждаме ги и ги оставяме да изстинат напълно. Приготвяме захарен сироп, сами изберете колко да е сладък. След като и той е напълно изстинал залейте тригуните. Съхранявайте в хладилник. Сервирайте с настърган шоколад и сладолед, при желание!

7

 

Баклавички с кайсии и шамфъстък

4

Покрай цялото това изобилието от кайсии, тези дни попадам на много интересни рецепти с тях, като една особено много привлече вниманието ми, а именно тази баклава. Аз бих ги нарекла баклавички, малки, симпатични рулца. Лично аз не обичам да ми е много сладко и ги направих с много слаб сироп, но всички останали любители на сладостта може да си направят стандартен сироп.
Кайсиите в комбинация с шамфъстък и кардамон са страхотни. Корите, които използвам не са от най тънките, но не са и особено дебели. Ако сте в настроение може да си ги разточите и сами, а ако сте веган, може да ги заместите с веганска рецепта за такива.

 

Продукти:

  • 1 пакет кори за баница

            моите са „Одрински“

  • 1 кг кайсии
  • 200 гр шамфъстък
  • 1/2 ч.ч захар (кафява)
  •  1/4 ч.ч захар
  • 1 с.л мед
  • 3 пъпки кардамон

  • сироп-според вашето предпочитание

9

Разполовявате кайсиите и ги поставяте в дълбока купа. Загрейте 700мл вода и в нея разтворете захарта и поставете пъпките кардамон. Варете две-три минути и залейте кайсиите. Оставете ги да престоят така 30 мин.
Почистете шамфъстъка и го поставете в блендер, прибавете захарта и разбийте до средни парченца на ядките.
Разгънете кората намаслете с мазнина по предпочитане и поръсете с ядковата смес. В единия край на кората по нейната дължина наредете една по една половинките от кайсиите.
Завийте на руло, и поставете рулцата в намаслената тава. Печем в загряна на 180 градуса фурна до зачервяването на корите.
Оставяме рулата да изстинат напълно. През това време подготвяме сиропа. Той може да е толкова сладък колкото предпочитате. Важно е все пак да се сиропира с течност за да се отпуснат самите баклавички. Когато са изстинали разрязваме на еднакви колелца подреждаме ги в тавичка и ги сиропираме. Поръсваме с още натрошен шамфъстък и оставяме всичко да престои. Съхранявате в хладилник до няколко дни.

5

По залез

13

Стоя скрита в короната на кайсиеното дърво, улавяйки последните слънчеви лъчи на  летния ден. Кожата ми препарва и притварям очи, опиянена от настаналата навсякъде из градината отмора. Птичките, ветреца, миризмата на зрял плод, подхранват детските ми спомени, за дълги лета и игри до късно. Безгрижие в най-висша форма, а проблема на деня се изразява в намирането на десет стотинки за ледено сокче. Днес това време ми се струва като полу забравен сън. Между онзи свят, болката в главата и тежестта в сърцето, пътят е неясен. В момента го виждам като покрит с моркови и гнили кайсии. Честно казано нищо не е по-велико от природата, от работата със земята, от пръстта под ноктите. Днес, още само пристъпяйки в градината, всяко тегло си замина и някак ти става по-леко с всеки звън на мотичката у твърдата земя. Да почистиш това, да полееш онова, да оплевиш, да разсадиш, да погледнеш и наистина да прецениш, кое от какво има нужда е като безгласна магия, в която егото просто си отива и между тебе и земята вече никой не стои. Дали сме станали толкова  „лоши?!“  защото повечето от нас никога не са се грижили за нищо друго освен за измисленото си „себе си“. Дали, ако върнем всеки до земята, ще върнем човешкото у хората. Не, не онази човещина, която те кара да пуснеш смс за някой в беда, а онази човещина, която не би допуснала да се стигне до дадена беда. Да можеше всеки да види през очите ми сега, да може да изпита покоя на потъващото слънце и всичката земна, зеленина лумнала в златен ореол. Да можехте да чуете птичките и да похапнем заедно от черните вишни на клона до мен. На всеки пожелавам този покой и любов, който изпитвам към земното. Ще остана да дочакам сумрака, да чуя първата сова, да видя първата звезда. Ще изчакам майка да ме викне за вечеря, не от мързел, а защото ми липсва. А на масата ще има пълнени чушки с ориз, салата от домати, дето още миришат на корена си и голяма тава с най-обикновен кекс, ще стои завит на фурната. И всички ще са там около масата, и ще ме чакат, защото съм си в къщи.

 

11

 

12