Споделяне:

   Нещата, които правя  от онзи ден, не стават.Все нещо се обърква, все нещо не правя както трябва. Яд да те хване, то ме и хвана. Яйцата, добре сварени, даже повече, че да не се обърка нещо. Познайте, не се бяха сварили…как така, никаква идея. А не е като никога да не сме варили яйца. То изобщо в цялата работа имаше нещо гнило. Описвам яйцето : Счупваме го и гледаме сварено, твърдо едно такова от вън, вътре изненада, течно. Половината белтък много твърд, другата половина течен!? А по средата жълтъкът твърд, като преварен. Ужас!

  Вчера правих крем пъфс или на нормален език еклери, еклерчета. Всичко супер, тестото точно каквото трябва, слагам ги във фурната, точно както трябва. След 10 мин са се надигнали, идеално  и след малко, опа, гледам от долу, милите, червени,  от горе бели. Аххх фурната, прецакана! Вече знаех какво ще стане и се нацупих. Така и стана, докато се позапекат от горе от долу позагоряха. Яд да те хване,но са толкова вкусни.

Днес правя козунак. До сега не съм правила такова чудо, изчетох сумати неща в интернет, всякакви рецепти и препоръки, ок започнах. Маята! Мъртва…!Само дето разбрах какво е мъртва мая след като замесих тестото. Не бухна много, при първото втасване. Ядосах се и си казах ще го направя така…уфф и го сплетох на плитката. Оставих го да втасва за втори път. Бях отчаяна, разхождах се из хола и се цупех. Усещах едно тъпо гъделичкане от вътре, гъделичкането от неуспеха, дразнеше ме. Не спирам да мисля за това от час. Влязох да се изкъпя и изведнъж го осъзнах. Всичко е на ред. Аз просто не успях от първия път, аз просто не знаех нещо и не се справих отлично, аз не съм идеална. Повторих си още един два пъти последното и въртешно ми олекна, започнах да се усмихвам. Да, аз не съм идеална, аз съм просто двадесет и две годишно момиче, което се учи на всичко сега и трябва да греши. Боже, колко  щастлива станах изведнъж.  Всичко бе наред, то никога не е и било друго. Празника е пред мен, ще се събера със семейството си, приятелят ми си спи сладко в другата стая, аз научих повече от колкото си мислях и всъщност имам едни много вкусни еклери с лимонов чииз крем, чиято рецепта ще научите скоро, имам яйца за „чукане“ то без друго не ги ям много, а най- голямата изненада е, че и козунак имам, защото ако искате вярвайте, но докато бях в банята и след това, той се наду, втаса и продължава да втасва. Е може да не стане най-надутия козунак на света, дори може да не е и най- крехкия, но ще е най-вкусния, който семейството ми ще опита, тази година. Ще е този който съм месила с двете си ръце, в който съм вляза мисли и сърце, и всичката си любов към хората които ще го ядът, че няма как този козунак или който и да е друг да е провал.

Няма провали, има високи критерии, понякога безоснователни, те пораждат нашите разочарования, нашето недоволство и лошо настроение. Но те не съществуват, защото в момента, в който излезем от космическият кораб „нас“ ние намираме всичко около нас, мир, щастие и успех, дори само в това ще си се усмихнал тази сутрин. За това мога да се усмихна, да каже, че се справих добре и се гордея със себе си и следващият път ще опитам пак на драго сърце, пък да става каквото ще. Затова усмихвайте се, нищо не се е объркало и не забравяйте, че никой няма да се сърди за леко прегорената вечеря или курабия, по важното е, че тя съществува.

Ами, получи се, всичко в крайна сметка 🙂

Суров шоколадов мус

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мус ! Плътен, гладък,  попиващ  в езика и стелещ се по гърлото. Обичам шоколад. Но повече от всичко обичам истинския вкус на суровото какао. Да обелиш и схрускаш, натрошеното зърно, а мазнината му да остави горчивината си по жадуващото за още небце. Горчиво-кисел, всяко зърно е различно. Изпълващо със живот, психическа и физическа възбуда. Мога да ги вкусвам цял ден. Прибавени към авокадо и подсладени с натурални фурми се превръщат в истинска съблазън.

Този  шоколадов мус е по-полезен и вкусен от всеки засукан негов представител. Хората,които са наясно с хранителната стойност на използваните продукти  знаят за плюсовете . За всички други, мога да кажа, че това е чудесна рецепта, с която може да се уверите, че суровоядната, веганска храна не е безвкусна и едва ли не „не храна“. За мен именно в нея можем да открием истинските вкусове на храната, защото тя ни се поднася такава каквато е. Без преработки и подобрители. Истински вкус, за истинско здраве. Хапнат през деня, ще се чувствате заредени с енергия и усмивки.

 

Приготвям го с едно или няколко плода авокадо, зависи от размера на плода и количеството, което желая да получа. По някой път, слагам и един банан, ако ми е необходимо по-голямо количество.Хубаво е плодовете да са добре узрели. Използвам сурово какао, но гледам да не прекаля с него. Обикновено ако сами сме смлели зърната, цветът може и да не стане много интензивно „шоколадов“. По принцип може да използвате и какао на прах( за готвене), но тогава се губи от части идеята. Ако искам да засиля цвета на муса, слагам към суровото како половин лъжичка обикновено какао.

Посочените продукти за са две чаши с вместимост  250мл.

 

2 бр. авокадо/ (200/250гр)

15-тина зърна какао или 2/3 с.л на прах

( препоръчвам хубаво какао, защото все

пак то ще придаде вкуса на целия мус)

4/5 фурми ( според желанието за сладост)

малко ядково мляко за смилане

For two portions:

2 avocados

15 cocoa beans or 2-3 ts powder

4-5 dates

a little nut milk or just water

 

 

 

Обелваме и нарязваме авокадото на кубчета и го изсипваме в чопър или блендер. Смиламе на прах зърната какао в кафемелачка. Прибавяме ги заедно с обелени фурми към плодовете сипваме малко от млякото, няколко лъжички и пасираме сместа, добавяме още мляко ако е необходимо, за да стане сместа гладка, но не и течна.

Ако нямате ядково мляко може да използвате течност или мазнина по избор, кокосова, какаова, прясно мляко, дори вода или някакъв сок. Фурмите може да се заменят и с лъжица мед, изборът е ваш, но ще се измени вкусът и ефектът от муса.

Марокански нахут със зелени маслини

   Обичате ли подправки, защото това е рецепта с доста и то силни подправки? Разяждащо и доста люто, това ястие ще събуди не само сетивата но и стомаха ви. Първоначанло не предполагах, че е чак толкова лесно за приготвяне, но се оказа именно такова. 

 

Предварителната работа по него е малко и то по желание, състои се в накисването на нахута от предната вечер и сваряването му, и смилането на подправките. И двете неща могат да се избегнат ако използваме нахут от консерва и подправки на прах. Лично аз не правя нито едно от двете. Рядко използвам консерви,  всъщност единственото консервирано нещо, с което боравя са доматите в буркани, които майка ми приготвя  всяко лято. А за подправките, предпочитам да са току що смени, ароматите са много по-концентрирани и апетитни. Останалото е да наблюдаваме самият процес на готвене.

Става много приятно и вкусно ястие за четирима, петима човека. В къщи го консумираме със зеленчуков сок или вода, някаква течност определено е добре дошла. Ако ви остане, трябва да знаете, че студено е също толкова вкусно, а става и за гарнитура или салата . Може да го поставите в кутия и да го вземете на работа, на лекции или където ви е угодно.

1/4 ч.ч зехтин , кокосова мазнина или олио( зависи от предпочитанията )

1 голяма глава лук

1 с.л настърган джинджифил ( сушен или пресен)

1с.л наситнен чесън

1с.л стрити зърна кориандър

1с.л стрити зърна кимион

2ч.л пушен лют пипер

1ч.л лют пипер

1/4 ч.л червен пипер

1/2 ч.л куркума

1 консерва домати

1 ч.ч зеленчуков бульон

1 ч.ч зелени маслини( за предпочитане е да са без костилка)

4 ч.ч сварен нахут

сол и черен пипер на вкус

лимонова кора и наситнен магданоз за поръсване

Загряваме мазнината и в нея слагаме наситненият лук и джинджифила. По принцип се пържи до покафеняването на лука, но лично аз избягвам всяко пържене в ястията си, така че просто задушавам лука докато омекне. Прибавяме всички изброени подправки и разбъркваме като оставяме да покъкрят заедно за няколко минути.

Прибавяме доматите заедно със сокът им,част от зеленчуковия бульон, маслините и нахута. Разбъркваме г и добре и ги оставяме да се готвят около 30 мин докато нахутът поеме всички аромати, ако домати започнат да извират и сгъстяват твърде бързо добавяме останалият бульон. Оставяме съдът отворен и намалявме степента на котлона. След като изври по-голямата част от течността ще се наложи да разбъркваме по-често, защото нахутът може да се захване на дъното и да позагори.

Прибавяме сол и черен пипер, като внимаваме със солта тъй като самите маслини съдържат много сол. Лично аз не добавям никаква сол, а понякога и изкисвам леко маслините, защото в повечето случаи са много солени. Друг вариянт е да изкиснем маслините напълно, за да премахнем солта и да подсолим ястието с хималайска сол, изборът е ваш.

Сваряваме кус-куса, добавям му и лъжица зехтин. Разстиламе в чинията от кус-куса и от горе сипваме от нахута с маслините. Поръсваме с наситнения магданоз и лимоновата кора.

Сервираме топло и внимаваме защото става лютиво.

 

Овесени бисквити с шоколад и ядки

Бисквити, сладки, хрупкави бисквити. Твърди но топящи се в устата. Кой не обича бисквити? До сега не бях приготвяла тази рецепта, но се радвам, че попаднах на нея точно в този ден, когато много ми се хапваше нещо, вкъщи почти нямаше никакви продукти, а до магазина въобще не ми се ходеше. Като цяло изключително лесна и икономична рецепта, стават около 17/ 18 бисквити и са идеални за следобедния чай.

• 130 г пресято брашно

• 30г фини овесени ядки

• 1 бакпулвер

• 55г захар мусковадо

• 55г пудра захар( аз я правя от кафява захар)

• 1 яйце

• 1ч.л ванилова есенция

• 3с.л олио или друга течна мазнина

• 30 г стафиди

• 30г слънчогледови семки

• 30г натрошени бадеми

• 50г натрошен черен шоколад

Загряваме предварително фурната на  190С. Слагаме хартия за печене върху една две тави.

Слагаме в средно-голяма купа брашното, овесените ядки, бакпулвера и двата вида захар и бъркаме докато продуктите се смесят равномерно. В друга купа разбъркваме яйцето и ванилията.

С бъркане прибавяме яйчената смес към сухата смес, Разбъркваме докато се смесят. Олиото добавяме на няколко пъти и след всеки път разбъркваме добре  цялата смес. Бъркаме докато сместа започне да се отделя от стените на купата. Може да се наложи да използвате само част от олиото или ако е необходимо  да добавите още малко брашно. С бъркане прибавяме стафидите, семките ,бадемите и шоколада.

С лъжица загребвам и оформям топченце и го поставям върху хартията. Редя ги на по-големи разстояния, защото се надуват доста.Печем 10/12 мин. или докато станат светло-златисти. Лично аз наблюдавам долната част на бисквитката, когато по потъмнее леко повече от останалата част ги изваждам, защото иначе рискувам до се сдобия с леко нагарчащ, печен вкус.

Самите бисквити се съхраняват  до 3 4 дни в затворен съд, но топли с чаша чай са наистина неустоими.

Солен кекс с подправки и сирене

Ставаш сутрин, спи ти се или дори да не ти се, не ти се и готви особено много. Но искаш да направиш нещо вкусно за човечето, което все още спи в другата стая.  Ето за такива утрини, та било и следобеди е това солено лакомство.Бързо и лесно, вкусен и ароматен, не ти трябват много продукти, остава и за после, а и как хубаво върви с чай или току що изстискан сок, било зеленчуков или плодов. Първоначално го правех като мъфини в тавичка, но с времето промених дозата и  не се събираше всичко на едно печене, така че просто изпекох един голям кекс. От тогава винаги го правя по този начин.

•      2 яйца

•      2 ч.ч брашно( бяло или типово)

•      1/2 ч.ч олио или зехтин

•      1 и 1/2 ч.ч кисело мляко

•      1ч.л сода за хляб

•      натрошено сирене за поръсване

•      розмарин, мащерка, риган, черен пипер и сол

      Загряваме фурната на 180Ц. Намасляваме съда, в който  ще печем и леко го набрашняваме.Смесваме киселото мляко със содата и оставяме на страна. В купа пресяваме брашното един два пъти и госмесваме с всички подправки, разбъркваме добре за да се разпределят на всякъде.Относно количеството на подправките според мен си е индивидуално, аз обичам то ароматно и слагам повечко, като наблягам на розмарина и черното пиперче.Но определено има по една чаена лъжичка от всички. Разбиваме яйцата. Аз лично използвам миксер на слаба степен за две три минути. Разбивайки прибавяме олиото, а след това и киселото мляко, което трябва да е „шупнало“ от содата. Изсипваме сухите съставки при течната смес и разбъркваме с пестеливи движения докато се смесят. Важно е да не пребъркваме тестото. Без да се бавим излишно го изсипваме във формата и поръсваме с натрошеното сирене.

      Поставяме във вече загрятата фурна и печем до готовност. От порядъка на 40 мин. при мен са достатъчни. За да сте сигурни за себе си може да го пробвате с клечка за зъби след 20-та/30-та минута.Оставям го да изстине за 10 мин във формата с след това го вадя да доизстине на решетка. Много често го правя леко пикантен като го поръся със лютив червен пипер след печене или го прибавя заедно с другите подправки.